Постинг
25.09.2006 13:06 -
Когато плачем
Мойта дъщеричка е на 5 месеца. Досега беше изключително спокойно бебе, не плачеше а само се оплакваше по бебешки когато не беше доволна от нещо. И изведнъж...ей така преди една седмица започна да проявява много силен характер. Започна да плаче и да мънка, особено преди да заспи. Не е гладна или жадна, не й е топло или студено, просто не може да заспи и се скъсва да плаче милото.
Но това ме накара да се замисля за това когато ние, големите започнем да плачем пред Бог. Често пъти за много сериозни изпитания в живота ни, а още по-често за много маловажни неща от типа на: сестра Тинка вчера ме гледаше много лошо..., или: Толкова исках нов GSM, а сега трябва да плащам парното...примерно:)) И Бог ни гледа, както аз гледам дъщеря си и не мога да разбера как така й е трудно да заспи. Толкова е лесно, просто затваряш очи и заспиваш. Е, да ама не! Разликата е в това, че докато стигне до етапа “да заспиш сам”, трябва да мине време. И така, до къде сме стигнали в свиоте отношения с Бог? Плачем ли на рамото Му за всяко нещо или с вяра поглеждаме към Него и се оставяме Той да ни води? Има време когато Той ни носи на ръце, но има и време когато трябва да стоим здраво срещу ветровете. Бог иска да растем в Него, да Той обича бебетата, но бебетата растат...а пък и е много смешно когато някой 30-годишен плаче за биберон, нали?! :))
Но това ме накара да се замисля за това когато ние, големите започнем да плачем пред Бог. Често пъти за много сериозни изпитания в живота ни, а още по-често за много маловажни неща от типа на: сестра Тинка вчера ме гледаше много лошо..., или: Толкова исках нов GSM, а сега трябва да плащам парното...примерно:)) И Бог ни гледа, както аз гледам дъщеря си и не мога да разбера как така й е трудно да заспи. Толкова е лесно, просто затваряш очи и заспиваш. Е, да ама не! Разликата е в това, че докато стигне до етапа “да заспиш сам”, трябва да мине време. И така, до къде сме стигнали в свиоте отношения с Бог? Плачем ли на рамото Му за всяко нещо или с вяра поглеждаме към Него и се оставяме Той да ни води? Има време когато Той ни носи на ръце, но има и време когато трябва да стоим здраво срещу ветровете. Бог иска да растем в Него, да Той обича бебетата, но бебетата растат...а пък и е много смешно когато някой 30-годишен плаче за биберон, нали?! :))
За безценния подарък, който сте получили!!!
Да ви е жива и здрава дъщеричката и Бог да я закриля през целият и живот!
А, докъде са стигнали отношенията ни с Бог ли...?
Наистина си струва да се замислим...и то сериозно...и то всекидневно... :))
цитирайДа ви е жива и здрава дъщеричката и Бог да я закриля през целият и живот!
А, докъде са стигнали отношенията ни с Бог ли...?
Наистина си струва да се замислим...и то сериозно...и то всекидневно... :))
2.
анонимен -
:(
22.10.2006 22:41
22.10.2006 22:41
хубаво е, че можем да се доверим на Бог... само дето понякога толкова сме смазани от всичко, че и сили не ни достигат да поискаме помощ от Него... нямам сили дори да заплача...
цитирай Много хубаво си го казала! Хубаво е да се замислим, когато се отпускаме. Благодаря, че ни подсещаш!
цитирайradvam se ako sam bila polezna s tezi skromni razmisli
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 273
Блогрол